Информация

Транспорт: Добре изградена пътна мрежа. Разпространено транспортно средство са автобусите. Има корабни връзки от Пирея до многото острови, както и между самите острови. Много добре устроена и гъста мрежа от летища.

Правила за движение по пътищата: Ако сте с личен автомобил са ви необходими валидна шофьорска книжка и талон на колата. Зелената застрахователна карта е задължителна. Максималната допустима скорост за населени места е 50 км/ч, за извън населени места – 90 км/ч, а по магистралите – 120 км/ч, като на определени отчастъци от тях има такси, които се заплащат.

Най-подходящо време за посещение: от май до юни и от септември до октомври.

При спешни случаи:

Полиция – 100

Пътна помощ  -  104

Спасителна служба  - 166 или 151

Република Гърция е държава в Югоизточна Европа, разположена в най-южната част на Балканския полуостров. На север страната граничи с Албания, Македония и България,а на изток с Турция. Континенталната й част се простира на изток до Егейско море, на запад до Йонийско море и на юг - до Средиземно море. Гърция притежава една от най-дългите брегови ивици в света – 14 880 км. Към територията й спадат и 1400 острова, 227 от които са населени. Страната се разделя на три природни области – континентална и островна част и полуостров Пелопонес.

Релефът на страната е предимно планински – около 80% от територията й е заета от планински масиви и високи плата. В североизточната част е разположен Македонско-Тракийския масив, който се състои от старонагънати планини. Тук е и най-високият връх – Олимп (2917 м). Между планините се простират обширни, плодородни полета, напоявани от реките Вардар, Струма и Места.  На границата с България са южните части на планините Родопи,Беласица и Славянка. Западната континентална част е заета от младонагънатите динарски планини, които са почти успоредни на Йонийско краибежие. Планината Пинд преминава в полуостров Пелопонес и островите Крит и Родос. Тук стръмните западни склонове на планинската верига са съществена пречка за връзките между крайбжрежните области на Йонийско и Егейско море.
Югоизточната област обхваща полуостров Атика, остров Евбея и егейските острови. Островите всъщност са остатъчни земи от някогашната суша, свързвала в миналото Балканския полуостров и Мала Азия. Между планинските масиви се простират речни котловини и крайморски равнини,най-обширната от които е Атика,намираща се край  столицат Атина. Заради планинския си релеф Гърция е втора след Италия по сеизмичност в района на Средиземноморието. Островната част е изключително разнообразна. През западното крайбрежие, в Йонийско море са островите Корфу, Кефалония, Закинтос, Пакси, Левкас и Китира. На юг се намира най-големият гръцки остров – Крит и Цикладските острови, най-известните от които са Миконос и Санторини. Пред източното крайбрежие лежат Спорадските острови и Евбея. Най-северните острови в Егейско море са Тасос, Самотраки и Лимнос. Съвсем близо, до турския бряг  са Лесбос, Хиос и Самос, следвани от Южните Спорадски острови.

За климата в Гърция е типичен средиземноморски – с хладна и влажна зима и горещо и сухо лято. Количеството валежи в западните области са почти два пъти повече в сравнение с източните части.

От учебниците по история, днешна Гърция ни е позната като древна Елада. Името Гърция идва от названието на беотийско гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр.Хр. Древногръцката цивилизация започва от остров Крит, още около 2600 г.пр.н.е. Минойската култура е най-старата високоразвита култура на Европа. Около 1000 години по-късно, микенците завладяват Крит и почти цялата континентална част на древна Гърция и създават свои центрове. Скоро те се превръщат във високоразвити културни и търговски средища. Започва епохата на Древна Гърция, позната ни от Омировите „Илиада” и „Одисея”. Това е времето на създаването на „полисите” – градовете-държави, с независимо самоуправление и изборни народни представители. Единствената заплаха за гръцкия свят са персите, които непрестанно се стремят към завладяване на техните територии. Около 5 в.пр.н.е е основан съюз между егейските островни и крайбрежни държави с цел обединение срещу вечния неприятел, който е наречен Атински морски съюз. Това е периодът, известен още като “Златния век на Перикъл”, заради значимостта на атинския управител. Впоследствие се стига до историческата Пелопонеска война за надмощие между Спарта и Атина. Най-голямото си разширение на територията си Гърция постига по времето на Александър Македонски. Но победата на римляните при Пидна над последния македонски цар Персей, я превръща в римска провинция. След разпадането на империята, Гърция става част от Византия, до 1453 година, когато тя е завладяна от османците турци.  Гръцката национална освободителна борба продължава дълго. Тя завършва с Гръцката война за независимост от 1821 до 1829 година, когато гръцката държава е официално призната с Протокола от Лондон от 1830 година. През 1827 година, Йоанис Каподистриас, от о.Корфу, е избран за първият управител на новата република. Но след атентатът към него, Великите сили превръщат страната в монархия и поставят през 1832 година баварския принц Ото фон Вителсбах на гръцкия трон.  Той е заместен през 1963 година от Принц Вилхелм от Дания, който приема името Гeоргиос I, при чието управление е приета първата демократична конституция в странта.   След Балканските войни, Гърция увеличава значително своята територия и броя на населението си. Следват години на вътрешно напрежение, когато на няколко пъти държавата преминава от монархично към републиканско управление. През 1967 година под командването на Г.Пападопулос е извършен военен преврат и е свалена монархията. През 1974 година Гърция има отново цивилно правителство под ръководството на К.Караманлис, който през 1980 година става Президент на републиката. Една година по-късно, страната става член на Европейския съюз.

След членството на Гърция в ЕС стопанството на страната се стабилизира. Страната има добре развита пазарна икономика, базирана на селското стопанство и леката промишленост. Тя е сред най-големите производители на маслини, тютюн и вино. Водещите постъпления в са от туристическия сектор. Над 60% от външната търговия на Гърция се извършва със страните членки на ЕС. От около 4,4 млн. трудоспособни гърци само половината са с постоянна трудова заетост, като 1/3 от тях се занимава със селско стопанство. В световен мащаб, в сферата на мореплаването, гръцката търговска флота заема едно от първите места. Изключително развито е и корабостроенето.  Строителната индустрия в страната процъфтява и разполага с голям капитал в обръщение. През 2002 година еврото става официалната парична единица.