Посолство Испания

ул. “Шейново” 27, София, 1504 ПК 381 България 
Телефони: 9489911, 9489919
Факс: 02 946 12 01; 946 34 68
Телефон за спешни случаи: 088 7620654
embespbg@correo.maec.es

Работно време за прием на граждани:

От понеделник до четвъртък: 09.00 до 14.00 часа
Петък: 09.00 до 13.30 часа

ИСПАНИЯ

Правила за движение по пътищата: Пределно допустимата скорост за движение в населени места е 50 км/ч, извън населените места е 90-100 км/ч, а по магистрали - 130 км/ч. Използването на магистралите почти навсякъде е с такси. Границите на допустимото съдържание на алкохол в кръвта е 0.5 промила.

Най-подходящо време за посещение: пролетта и есента. Ски сезонът е от декември до март. Летният сезон е от април до октомври, а на Канарските острови - целогодишен. 

При спешни случаи: полиция и "бърза помощ" - 112

                                      пътна помощ - 902 30 05 05

Испания се намира в югозападна Европа и заема почти целия Пиринейски полуостров. На юг и изток границите й опират в Средиземно море, а на северозапад – в Атлантическия океан и Бискайския залив. Западната й граница е с Португалия, а северната - с Франция и малката държава Андора. На юг граничи и с великобританската територия Гибралтар. Към Испания  принадлежат и Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, както и анклавите Сеута и Мелилия в Северна Африка. 

По големина на територията си, Испания се нарежда на второ място в Европа, след Франция. По-голямата част от вътрешността на страната е заета от платото Месета, чиято средна височина достига до 600 м. То е заобиколено от планини. На изток се издигат Пиринеите, на север – Кантабрийските планини, а на юг – Андалуските и Сиера Невада, където се намира и най-високият връх в страната – Муласен (3478 м). Платото се разделя на почти две равни части от Кордилера Сентрал, които започват от западната граница с Португалия и стигат чак до Иберийските планини на изток.

Климатът в Испания е силно повлиян от близостта на Атлантическия океан. Особено в северните части силната влажност е характерна за всички сезони. Често тази област на Испания е наричана „Зелената Испания”, заради обилната растителност. Във вътрешността на страната климатът може да се определи като субтропичен. Най-добре изявен е в района около Мадрид. За южното средиземноморско крайбрежие  са характерни топлите лета и меките зими, въпреки че Малага и Гранада се считат за най-сухите части от страната.  

Според различни археологически проучвания, Иберийският полуостров е населен  още през неолита. Счита се, че тук е било най-голямото организирано селище в Европа още през бронзовата ера – Лос Миралес, намиращо се в близост до днешния град Алмерия. Баските се настаняват в западните области на Пиринейските планини. Покрай атлантическото крайбрежие се заселват келстски племена, а по южните средиземноморски брегове се установяват различни народи с иберийски произход. Впоследствие картагенците завоюват почти цяла южна Испания. Те изграждат силно укрепени градове като Гадер и Картаген, но след победата на римляните в Пуническите войни, Испания се превръща за около половин век в римска провинция. Тя се превръща в основната житница на римската войска и доставя злато, вълна, зехтин и вино. Римляните основават градове, строят крепости, акведукти, пътища и въвеждат своите закони. В римска Испания са родени императорите Траян и Теодосий I, както и философът Сенека.  Около 1ви век започва християнизирането на населението и в следващия век то се налага като водещата религия. След разпада на Римската империя, на полуострова нахлуват различни племена – свеби, алани, вандали, като всетготите успяват да го завладеят и основават Вестготското кралство. В следващите три века територията на днешна Испания е подложена на непрекъснати нападения от страна на берберите, известни още като маври, докато през 711 г. вестготите са окончателно победени в битка при Гибралтар.  Единствено малки области в Северна Испания като Астурия и Навара остават незавлядани. Маврите се съсредоточават в плодородната долина на Гуадалкивир, по край бреговете на Валенсия и в планинските области на Гранада. Това е периодът на развитие на архитектурата, културата и науката. Маврите построяват  красиви дворци, огромни крепости, джамии и училища. Те въвеждат нови селскостопански култури и изграждат обширна мрежа от напоителни канали. Столицата на халифата – град Кордоба през 10ти век се превръща в най-богатия и голям град на Средновековна Европа. През 11ти век мощта на халифата отслабва и той се разпада на множество воюващи по между си малки държави, наречени тайфас. Това дава възможност на малките християнски кралства на север да засилят своите позиции. Започва периодът на „реконкиста” или отвоюване на полуострова от мавърското господство, който продължава близо 7 века. За негово начало се смята победата при Ковагонда през 722г. на краля на Астурия над мюсюлманите.Така се създава и първото испанско кралство – Астурия, известно като кралство Леон. Впоследствие се обособяват и други кралства – Навара, Кастилия, Арагон. През 1085 година Кастилия завладява Толедо, с което цялата северна част на полуострова става християнска. През 1212 година обединените армии на Кастилия, Арагон и Навара разбиват маврите в битката при Лас Навас де Толоса. В следващите няколко десетилетия един след друг са превзети и важните градове в долината на Гуадалкивир, Кордоба и Севиля. Мюсюлманите успяват да запазят единствено емирство Гранада в продължение на още 2 века като васално княжество на Кастилия. През 1469 година се слага началото на обединена Испания с женитбата на Фернандо II, престолонаследник на Арагон и Изабела, принцесата на Кастилия. Заедно те отвоюват и последното мюсюлманско владение – Гранада, с което окончателно приключва съществуването на Мавританска Испания. Свободното изповядване на различни от християнството религии се оказва в противоречие с реконкистата и започват масови гонения на евреите от територията на Испания. В средата на 15ти век се заражда и Инквизицията. През 1492 година първата експедиция на Христофор Колумб, финансирана от кралица Изабела, достига Новия свят. С широкомащабните реформи и възгледи на своите владетели Фернандо и Исабела, Испания бързо се превръща в световна сила и през 16ти и 17ти век е най-мощната страна в света. През 16ти век територията на Испания се разраства на американския континент. През 1521 година Ернандо Кортес завладява империята на ацтеките, а през 1538 година Франсиско Писаро покорява инките. Към Испания прииждат огромни богатства от злато и ценни стоки от Новия свят. Испанските колонии се простират в Централна и Южна Америка, Мексико, Филипините, Гуам. Могъществото на Испания достига своята кулминация по време на управлението на Карлос Iи Фелипе II.

През 1518 година на трона на Испания се възкачва КарлосI, с което се слага началото на управлението на страната от Хабсбургите, продължило близо 200 години. Той и синът му Фелипе II водят дълга борба срещу протестанството, която поглъща голяма част от богатствата, доставяни от колониите. Фелипе II създава най-големият за времето си военен флот, наречен Великата или Непобедимата Армия. Тя се състои от 134 тежки военни кораби, които побират над 10 000 моряци и 22 000 войници. Почти цялата Армада е потопена през 1588 година от силна буря в сражение с Англия. През 16ти  век започва криза, която обхваща цялата империя. Тя се оказва замесена в многобройни политически и религиозни конфликти и изостава в икономическо отношение. Страната води дълга война с Франция, която продължава до 1656 година, като претърпява голяма загуба от французите в битката при Рокроа през 1643 година. През 1700 година умира последният владетел от рода на Хабсбургите и в страната избухва нова дванадесетгодишна война за испанското наследство. Войната е изтощителна и отнема на Испания позициите й на европейска сила, както губи голяма част от владенията си на Стария континент. В крайна сметка властта е заета от династията на Бурбоните, която успява да стабилизира страната, да модернизира администрацията и да възстанови икономиката и търговията. В края на 18ти век Испания обявява война на революционна Франция, която завършва с поражение. След още две тежки войни – с Англия и Португалия, икономическото положение се влошава изключително и крал Карлос IV е принуден да абдикира в полза на брата на Наполен – Жозеф Бонапарт. Испанският народ обаче не приема френските окупатори и през май 1808 година в Мадрид избухва народно въстание, което прераства в Испанската война за независимост. През 1814 година французите са окончателно изтласкани от полуострова, но  политическата нестабилност продължава още дълго. Латиноамериканските колонии се възползват от отслабналата мощ на империята и обявяват своята независимост (с изключение на Куба и Пуерто Рико). През 1893 година е провъзгласена Първата испанска република, а няколко години по-късно са изгубени и последните големи колонии, които се присъединяват към владенията на САЩ. Но в началото на 20ти век страната покорява нови територии – този път в Африка и завладява Мароко, Западна Сахара и Екваториална Гвинея. През 1931 година Испания отново е провъзгласена за република, а пет години по-късно избухва кървавата Гражданска война (1936-1939 година). Работници и селяни се изправят срещу армията и едрата буржоазия. Генерал Франко извоюва победа и установява своята диктатура чак до смъртта си.  Той предприема гонения срещу левите симпатизанти. Жертвите от Гражданската война са над половин милион, а след въвеждането на режима на Франко много испанци са принудени да емигрират. По време на Втората Световна война Франко поддържа близки отношения с Хитлер и Мусолини, което налага политическа и икономическа изолация от страна на останалите европейски страни. Едва през 1955 година Испания е приета за член на ООН и започва да излиза от изолацията. През 60те години икономиката й отбелязва забележителен ръст. След смъртта на Франко през 1975 година принц Хуан Карлос I става крал на Испания. Приета е нова демократична конституция, а страната започва своя път към модерно европейско общество.       

До началото на 60те години на миналия век Испания е бедна и изостанала страна, занимаваща се предимно със селско стопанство. В периода от 1960-1975 година страната преживява изключителен икономически прогрес. Започва нейната индустриализация, като основно се поставя акцент върху развитието на химическата, автомобилната, електронната индустрия и информационните технологии. Днес икономиката на Испания се нарежда сред десетте най-развити икономики в света и на пето място в Европа (според данни на Световната банка). Все още важен дял представлява селското стопанство. Страната е един от най-големите производители на вино, зехтин и маслини в света и основен доставчик на зеленчуци и плодове в Европа. Важен дял в икономиката заема и туризмът. Годишно Испания е посещавана от над 60 милиона туристи (най-вече от западноевропейските страни), които носят приход от над 40 млрд. евро. Само за няколко години тя се превръща в най-предпочината ваканционна дестинация е Европа, а множеството й културни и исторически забележителности привличат туристи от цял свят.  

       Испанската конституция от 1976 година разрешава основаването на автономно управлявани региони за различните народностни групи, Основните етнически групи са кастилци, каталунци, галисийци и баски. Освен кастилския испански, който е официалният език в страната, в някои части на Испания се говорят още каталунски, галисийски и баски, като те са официални наред с кастилския в съответните автономни региони.