Информация

Република Перу

Влизане в страната: безвизов режим. Необходими документи: задграничен паспорт с валидност минимум шест месеца. Препоръчителни документи: самолетен билет за връщане, или продължаване на пътуването, копие от ваучер за заплатени туристически услуги, както и банково удостоверение за наличието на валута, чийто размер е съобразен с престоя на територията на Република Перу.

Имунизации: няма задължителни имунизации, освен при влизане от инфекциозни райони на жълта треска. Препоръчва се имунизация против тетанус, тиф, жълта треска и хепатит А, а за някои части на страната и против малария и холера.

Мито и валута: вещи за лична употреба, както и ограничени количества цигари, тютюн и алкохолни напитки и подаръци на стойност до 300 щатски долара могат да бъдат внасяни без мито в страната. Местна и чуждестранна валута могат да бъдат внасяни и изнасяни в ограничени количества.

Валути и платежни средства: 1 нуево сол (нов сол) (S/.) = 100 сентимос  

Банкоматите са разпространени в големите градове. Препоръчва се носенето на щатски долари и пътни чекове в щатски долари. Общоприетите кредитни карти се приемат на определени места, а за наемането на кола са задължителни.

Транспорт: основното превозно средство са автобусите. Най-важната транспортна връзка е магистралата Панамерикана. Международно летище има в близост до Лима.

Правила за движение по пътищата: за наемането на кола е необходима международна шофьорска книжка. При пътуване със собствен автомобил е задължително наличието на карнет. Препоръчва се и застраховка с материална отговорност.

Максимална скорост в населено място – 50 км/ч, а в извън населените места – 80 км/ч.

Най-подходящо време за посещение: от декември до април, за планините – от май до ноември, а за р. Амазонка – от май до септември

При спешни случаи: Полиция (за цялата страна) – 105, Номер за спешни случаи за туристи в Лима : 4769896.

Перу е третата страна по големина на територията в Южна Америка след Бразилия и Аржентина.

Андите, които са разположени паралелно на Тихия океан, разделят страната на 3 географски региона :

• Costa, или Крайбрежието на запад, което представлява тясна равнина, която е безводна, с изключение на долините на сезонните реки.
• Sierra, или Планината – това е високопланинската област на Андите с най-висока точка връх Уаскаран (6768 м.), която в посока на изток преминава в планинската местност Монтаня. 
• Selva, Амазонската низина с обширни горски области. Близо 60% от територията на страната е заета от амазонските дъждовни гори. 

Перу е предимно планинска страна. Перуанските Анди съставени от множество преминаващи почти паралелно една на друга планински вериги : Западни, Централни и Източни Кордилери. В южната част на страната високи равнини осъществяват прехода към Алтиплано – плато, което се намира на височина между 3500 и 4200 м. В този район се намира и езерото Титикака, чиято северна част принадлежи на Перу. Регионът Коста, където се намира и столицата Лима, е с пустинен характер. Използването на земята за селскостопански цели е възможно единствено в плодородните речни долини. Реките, които извират от Андите, са стръмни и къси, изпълнени с множество бързеи и водопади и поради тази причина плавателни само в малки отрязъци.

Перу не се характеризира с обособен тропически климат, поради силното влияние на Андите и Хумболтовото течение. Областта Коста се характеризира с умерени температури, ниски валежи и висока влажност. В Сиера, дъждовете през лятото са чести, а температурата и влажността намаляват с увеличаването на надморската височина. Климатът във високите части е типично планински, с редовни снеговалежи по върховете на Андите. За амазонската джунгла са типични силни дъждове и високи температури през цялата година.

Поради различните географски и климатични зони, в Перу флората и фауната са изключително разнообразни. Над 21 000 видове растения и животни са регистрирани на територията на Перу, като над 5000 са ендемични (появяват се само на едно място на Земята). Например в долината на р.Амазонка и в планинските местности са се развили тропически гори, в които преобладават кедри, махагон и хининово дърво.  Характерна е т.нар тропическа гора юнга, в която мъглите са непрекъснати. По високите места живеят андските мечки, чинчили, лами, ягуари, пуми тапири и различни видове маймуни.  Защитени са андските кондори, при които разстоянието между крилете им може достигне до 3 м, а теглото – до 12 кг.

На територията на днешно Перу в древността се раждат много и различни култури. Най-ранните доказателства за наличието на човешки дейности датират от 3000 г.пр.н.е. По-късно се зараждат културите Чавин, Паракас, Мочика, Наска (тайните на гигантските рисунки Наска остават и до днес неразгадани), а в през 13 век започва да се развива и цивилизацията на инките в околността на Куско. В началото на 15 век Инките се очертават като изключително мощна държава и формират най-голямата империя в Доколумбова Америка за близо цял век. Те създават централизирана държава, подчинена на строги принципи и религиозни култове. Територията на империята обхваща от днешните земи на Южна Колумбия чак до Централно Чили. Инките създали уникална пътна мрежа с дължина над 15 000 км и строили могъщи градове, които и до днес будят възхищение у археолозите. Обществата в Андите са се развивали предимно на базата на селското стопанство, използвайки специфични техники на напояване и терасиране на обработваемите земи.

Царството на инките достига огромни размери и владетелят Хуайна Капак го поделя между двамата си сина – Хуаскар, първородният получава централния район около Куско, а Атахуалпа получава северната част със столица Кито. Между двамата започва братоубийствена война, от която победител излиза Атахуалпа. Когато през 1532 г. група от 160 испански авантюристи, предвождани от Франсиско Писаро акостират на перуанския бряг, заварват могъщата империя е раздирана от вътрешнополитически конфликти. Гражданската война помага на испанците да достигнат до столицата на импарията – град Куско. Тук Писаро успява да победи многобройната армия на Атахуалпа, без да загуби живота на нито един испанец, както и да пленят Атахуалпа в битката при Кахамарка. За неговия живот те поискват ограмен откуп. Индианците напълват една стая със злато и две със сребро. Въпреки това конкистадорите екзекутират вожда на инките и продължават завоевателния си поход.

Така през 1542 г. някогашната Империя на инките е провъзгласена за вицекралство Перу, принадлежащо към испанската Корона. Колонизаторите започват да развиват залежите от злато и сребро, използвайки труда на местните индианци и превръщайки ги в роби.

В началото на 19 в., когато по-голямата част от Южна Америка е разтърсвана от войни за независимост, Перу остава опора на испанската корона. Докато елитът на страната се колебае между еманципация и лоялност към монархията, независимостта е постигната след военните действия на Хосе де Сан Мартин и Симон Боливар.  Под предводителството на генерал Сукре перуанските войски извоюват победа през 1824 г. при Аякучо, с което окончателно е постигнат краят на испанското владичество. 20 век от историята на Перу се характеризира с военни диктатури, преврати, атентати и икономически кризи. Положението се стабилизира едва през 2001 г., когато президент на Перу става демократично избраният Алехандро Манрике.  Развитието на перуанската икономика е затруднено от натрупания огромен държавен дълг.

Страната разполага с огромни залежи на суровини – злато, сребро, мед и нефт. Също така Перу е най-големият производител в световен мащаб на кока, а правителството засега безуспешно се опитва да преустанови отглеждането й. Най-важните продукти за износ са минералните суровини, кафето, рибните и животински продукти.

 С близо 28 милиона жители, Перу се нарежда на 4то място по брой жители измежду страните в Южна Америка. И въпреки че, естественият прираст на населението е паднал драстично, през 2050 г. се очаква населението на Перу да наброява почти 50 милиона.

Перу е мултиетническа нация, формирана при съчетанието на различни групи за период от 5 века. Американските индианци са населявали перуанските земи няколко хилядолетия преди испанската инвазия през 16 век. Индианското население е намаляло за 5 века от приблизително 9 милиона на около 600 000 в днешни дни главно заради инфекциозните болести, донесени от  конкистадорите. По време на колониалната история на Перу много испанци и африканци са се преселили на територията на Перу, примесвайки се помежду си и с местното население. През 1850 г. в страната пристигат ограмно множество от китайци, за да заменят  индианци в работата им в мините и оттогава имат голямо влияние в Перуанското общество.

Испанският език е официалният език в страната и се говори от над 80% от населението. Говорят се и няколко местни езика, най-разпространеният от които е кечуа (близо 16,5% от населението).

Перуанската култура се корени в индианските и испанските традиции, въпреки че е силно повлияна от различни африкански, азиатски и европейски етнически групи. Художествените занаяти като грънчарство, скулптура, бижутерия и текстил са съществували още преди цивилизацията на инките. В  околностите на град Наска са запазени няколко типични за културата Наска (2-7в.) огромни чертежи, създадени от гигантски линии. Тези загадъчни геометрични фигури могат да се видят само от въздуха. Възникването им все още представлява загадка, а теориите варират от ерозия на каменния пласт до създаването им от извънземни същества.  

Културата на инките също е обвита в множество мистерии. Те доразвиват  занаятите на предците си и създават изключителни архитектурни постижения като построяването на Мачу Пикчу на една скала на 2450 м. височина.  Смята се, че градът  е построен около 1450 г., но е открит едва през 1911 г.  В него около един централен площад са разположени близо 200 жилищни сгради, светилища и дворци, които съдържат типични елементи от архитектурата на инките, например зидани ниши в трапецовидни прозорци. Една от най-новите теории за Мачу Пикчу гласи, че това е било култово средище, използвано и за астрономически наблюдения. Мачу Пикчу е обявен през 1983 г. за световно културно наследство на ЮНЕСКО, а миналата година за едно от новите Седем чудеса на света.

Град Куско заема особено място в историята на Перу, тъй като това е старият императорски град, от който по-късно възниква огромната империя на инките. Той е разположен на 3380 м. надморска височина и в неговата архитектура може да се проследи цялата история на южноамериканския континент. Испанците построяват своите християнски символи върху религиозни и представителни сгради на инките. Така върху основите на Храма на слънцето е построен доминикански манастир, а върху Дворец на Осмия инка е възникнала католическа катедрала.