Информация

Република Грузия

Влизане в страната: Необходимите документи са виза и валиден задграничен паспорт. 

Имунизации: Не се изискват имунизации. Препоръчва се ваксинация против тетанус, дифтерия, полиомиелит и хепатит А. В някои райони има риск от малария.

Мито и валута: Вещи за лична употреба, ограничени количества цигари, тютюн, алкохолни напитки и парфюми могат да бъдат внасяни. Ценните вещи трябва да бъдат декларирани. Забранен е вносът на хранителни продукти, както и износът на благородни метали и кожи. Чуждестранна валута може да бъде внасяна без ограничения, но задължително се декларира.  Размерът на изнасяната валута не трябва да надвишава този на декларираната при влизане в страната. Забранен е вносът и износът на местна валута.

Валути и платежни средства:

1 лари (GEL)= 100 тетри 

Препоръчва се носенето на щатски долари или евро. Те се приемат на много места и като разплащателно средство. Разпространените кредитните карти се приемат в само в по-големите хотели и магазини. 

Транспорт: Пътната мрежа е не добре поддържана и състоянието ѝ не може да се нарече добро. Автобусна мрежа свързва по-важните селища. В по-големите градове могат да се наемат таксита. Международно летище има в Тбилиси.       

Правила за движение по пътищата: необходима е международна шофьорска книжка. При пътуване със собствен автомобил е издаване на карнет и сключване на местна застраховка „Гражданска отговорност”. Максималната скорост за движение в населени места е 60 км/ч, а извън населени – 90 км/ч.

Най-подходящо време за посещение: Летният сезон е от май до септември, а ски сезонът – от декември до май

При спешни случаи: Полиция – 02, Спасителна служба – 03, Пожарна – 01

Посолство на Грузия

София,  кв.”Лозенец”, ул. “Кричим” 65

Тел.:  868 54 04; факс: 868 34 27

E-mail: saelcho.sofia@mbox.contact.bg This e-mail address is being protected from spam bots, you need JavaScript enabled to view it

Работно време:  09.00 – 17.00  часа

Консулска служба::  09.00 – 13.00 часа

Грузия свързва Западна Азия с Източна Европа. На запад тя е заобиколена от Черно море, на север граничи с Русия, на юг – с Турция и Армения, а на изток – с Азербайджан. Границата с Русия минава по гребена на планинската верига на Голям Кавказ, където преминава и условната граница между Азия и Европа. 

Грузия е планинска страна. Почти половината от страната се намира на височина над 1000 м. Планинската верига Лики разделя територията ѝ на източна и западна половина. Голям Кавказ отделя Грузия от Севернокавказките руски републики. Към територията ѝ спада и севернозападната част на Малък Кавказ.   Най-високият връх в страната е Шхара (5068 м).. От общо около 2000 ледници, които съществуват в Кавказките планини, около 30% се намират в Грузия. Южните части на Грузия са млад и нестабилен район, с честа сеизмична активност. Повечето от върховете тук са с вулканичен произход. Двете основни реки са Риони и Мтквари. Долините покрай течението на р.Риони са най-гъстонаселените райони, както и най-плодородните земи.

Климатът на Грузия е изключително разнообразен, въпреки не особено големите размери на страната. Има две основни климатични зони, условно разделени на източна и западна част. Големият Кавказ играе важна роля, възпирайки нахлуването на студени въздушни маси от север. От друга страна, Малките кавказки планини предпазват от сухите и горещи ветрове, които духат от юг. По-голямата част от страната лежи в северната периферия на влажната субтропична зона с годишни валежи от 1000 до 4000 мм. Най-голямо количество пада през есенните месеци. Климатът се променя спрямо надморската височина. По-голямата част от ниските зони на западна Грузия са доста топли през цялата година, а планинските региони са с хладни, дъждовни лета и тежки, снежни зими. Източната част на страната е преходна климатична зона – от субтропична към континентална, която е повлияна, както от сухите, централноазиатски въздушни маси, така и от влажните черноморски течения. На изток климатът е определено по-континентален и сух, тъй като дъждоносните ветрове от Черно море се спират в планинските вериги Лики и Мешкети. Но по високите планински региони дори и летните месеци са студени.

Различните климатични пояси определят и разнообразието на пейзажите – от широколистни растителност в низините, умерени дъждовни гори на запад и вечни снегове и ледници. Алпийската зона заема около 10% от територията на страната, а горите покриват 40%. За съжаление обаче, те са застрашени от изсичане и липса на грижи от страната на правителството.

Територията на днешна Грузия е била населена още от времето на Каменната ера. Първите грузински племена са документирани в писмени източници още от  12 век преди новата ера. Археолозите са открили доказателства за ранни политически и държавни формации с развита металургия и златарски техники, датиращи от 7 век пр.Хр. През 4 век пр.н.е. е основано обединеното кралство на Грузия – пример за развита държавна организация под ръководството на крал и йерархична аристокрация. Двете ранни грузински царства от античността са познати на древните гърци и римляни като Иберия (източната част на страната) и Колчис (западната част), са сред първите приели християнството – през 337 година. Това им дава голям стимул за развитието на литературата и различните изкуства. В гръцката митология, Колчис е мястото, където е съхранявано златното руно и откъдето Язон и неговите аргонавти трябва да го откраднат. След приемането на християнството, Цар Мириан обвързва силно страната със съседна Византия, което силно повлиява в развитието на културата ѝ през следващите няколко века.

Колчис се явява дълго време бойно поле или по-скоро буферна зона между вечно съперничащите си Персия и Византия и няколко пъти преминава под контрола ту на едната, ту на другата империя. Така неспокойното царство се оказва лесно за покоряване от арабите през 7 век. Едва в началото на 11 век се създава обединено Грузинско царство, което обхваща земите на южен Кавказ, заедно с североизточните части и почти цялото северно крайбрежие на днешна Турция. Западна и източна Грузия се обединяват по времето на Баграт V. Следващото столетие Грузия достига своя Златен век, като разпростира своето  политическо влияние и култура на юг над Армения и на изток, до Каспийско море. През 1236 година монголците подчиняват Грузинското царство и го владеят до началото на 15 век. След тях Грузия се оказва опустошена и се разпада на няколко отделни царства – Имерети, Кахетия и Картли. През следващия век източната част на страната – Кхетия и Картли са завладяни от Персия, а западната – от Отоманската империя. След смъртта на Надир Шах, наричан още „Персийския Наполеон” през 1747 година, двете малки царства се освобождават от персийците и са обединени от цар Ираклеус II през 1762 година.

През 1783 година източно грузинското царство Картли-Кахети подписват договор за протекция с Русия. През 1801 година Източна Грузия се превръща в руска провинция. През 1810 година и последната независима територия от западна Грузия е анексирана към империята на цар Александър I. Той започва да води политика на поголовно русифициране на новите си завоевания.

След Октомврийската революция от 1917 година, в хаоса на руската гражданска война, Грузия обявява своята независимост на 26 май 1918 година. Същата година избухва и Грузинско-арменската война, която засяга най-вече няколко грузински провинции, населени предимно с арменци и приключва с интервенция на британски войски. Така независимостта на Грузия не трае дълго. До 1920 година страната е под британска протекция. 

През февруари 1921 година Грузия е атакувана от Червената армия. На 25 февруари тя превзема Тбилиси и установява комунистическо управление. Грузия е включена в Закавказката съветска социалистическа република заедно с Армения и Азербайджан. През 1936 година тя е разделена на съставните си части и Грузия става съюзна република на Съветския съюз.  

Въпреки че Сталин – Йосиф Джугашвили по произход е грузинец, по време на неговото управление републиката е подложена на тежък терор – като премахване на грузинския като официален език, подмяна на грузинските имена, депортиране и т.н. По време на Втората Световна бойна, близо 700 000 грузинци са принудени да се бият на страната на Червената армия срещу нацистките войски и близо 350 000 от тях загиват на Източния фронт. 

В началото на 60те години започва да набира популярност силно дисидентско движение за възстановяване независимостта на Грузия. На 9 април 1989 година мирна демонстрация в столицата Тбилиси се превръща в кървава разправа и няколко демонстранти са убити от съветските войници. Две години по-късно, на 9 април 1991 година, малко след разпадането на СССР, Грузия обявява своята независимост. Избран е и първият президент на независима Грузия – Звиад Гамсахурдия. Той отстоява правата на страната си над все още автономните съветски региони – Абхазия и Южна Осетия. През 1992 година е свален от власт и е обвинен в корупция, нарушаване на човешките права и злоупотреба с властта. Страната изпада в хаос до 1995 година, когато за президент е избран Едуард Шеварнадзе, бивш съветски външен министър. Етническият конфликт се задълбочава още, подклаждан от Русия. Около 250 000 грузинци са принудени да напуснат Абхазия и Южна Осетия и да изоставят домовете си. Напревението ескалира и в столицата се провеждат непрекъснати демонстрации, насочени срещу управлението на Шеварнадзе. Той е принуден да се оттегли от власт и неговото място взима на изборите през януари 2004 година лидерът на опозицията – Михаил Саакашвили. Въпреки трудните взаимоотношения между Грузия и Русия, двете страниб подписват двустранен договор през май 2005 година, според който руските войски трябва да напуснат своите военни бази в Батуми. До края на 2007 година Русия изтегля всички свои части от Грузия.

Правителството на Саакашвили започва своето управление с въвеждането на редица реформи, с които да заздрави войската и да стабилизира икономиката на страната. След разпада на съветския комунистически икономически модел и продължилата близо 10 години гражданска война, Грузия е почти разорена. Транспортът и индустрията се напълно разпаднати, а безработицата ш страната е огромна. По данни от 2001 година, около 54% от населението живее под критичния минимум на бедността. През 2006 година тази цифра е намаляла до 34%. От 2000 година насам в икономиката на Грузия се наблюдава положително развитие. През 2007 година брутният вътрешен продукт достига 12%, което прави Грузия една от най-бързо развиващите се икономики в Източна Европа. Въпреки това процентът на безработните е все още висок – 12,6%. Постепенно икономиката на Грузия се преориентира от аграрная сектор към сферата на услугите, която в момента съставлява около 65% от брутния вътрешен продукт. Страната разполага със значителни водни ресурси, но е зависима от вноса на газ и нефт от Русия.

Основната част от населението са с грузински произход – над 83%. Останалите по-големи етнически групи са азерите (6%), арменците (5%), руснаци, абхазци, осети и кюрди. За страната е характерно доста голямо лингвистично разнообразие. Официалният език е грузинският, наричан още картвели. Грузинската азбука е изключително стара. Говорят се още дота езици, които произлизат от стари кавказки племена, като лазите, мингрелите, сваните и т.н. Около 80% от населението са привърженици на Грузинската православна църква. Арменци, руснаци и украинци се обединяват около националните им църкви. Около 10% са мюсюлмани – аджарите, абхазите и осетите са сунити, а азерите – шиити.

Грузия привлича туристи не само с атрактивното си черноморско крайбрежие и планински курорти. В страната са запазени и много исторически паметници, най-вече църкви и манастири. В кавказките планини все още съществуват самобитни народи, иузолирани от останалия свят, подобно на сваните.