Мадрид е столицата и най-големият град на Испания, както и на целия Иберийски полуостров. Разположен е в централната част на страната, на река Мансанарес и е основният политически, културен, икономически, финансов, образователен и технологичен център на Испания. Населението в административните му граници е около 3.3 милиона души, но с прилежащите области, сателитни градчета и приходящите столичният район достига 6.4 милиона жители, което го прави третият най-голям метрополис в Европейския съюз след този на Париж и Лондон. Мадрид е главният град на едноименната община, в него са базирани резиденциите на правителството (централното правителство) и на испанските крале. Градът съчетава в себе си освен модерна архитектура, и много исторически паметници и постройки, има разнообразен нощен живот и е едно от основните средища на културата и изкуствата в Южна Европа като цяло.

Поселения на мястото на днешния град са съществували в древността и по време на римското управление, а след разпадането на Империята областта е част от държавата на вестготите. Когато маврите завладяват Иберийския полуостров, край река Мансанарес, Мохамед Първи нарежда построяването на малък дворец и крепост, която да го защитава. Това се случва през IX век и може да се смята, че същинската история на Мадрид започва именно тогава. Мюсюлманските управници наименуват мястото ал-Маджрит (Маджерит), което преведено от арабски език, значи „водоизточник”. Това име впоследствие еволюира до „Мадрид”. В 1085 година кастилският крал Алфонсо Шести превзема селището и крепостта, но местните евреи и маври остават да живеят там, докато не са прогонени в края на XVвек. През XIVвек градът е почти напълно унищожен от голям пожар, което налага фактическото му построяване наново. През цялото това време селището е малко и без значимостта, която имат градове като Севиля, Барселона, Толедо и други. В края на XVвек Кастилия и Арагон се обединяват, а това дава началото на модерна Испания. Съдбата на Мадрид също се променя, сега той се намира в центъра на голяма държава и значението му нараства. В 1561 година Филип Втори премества седалището на кралския двор тъкмо в Мадрид и фактически му осигурява столичен статус. Оттогава до сега, с изключение на кратък период от 1601 до 1606 година, Мадрид е столицата и „сърцето” на Испания. През XVIIIвек се построяват основните забележителности на града, който едва тогава започва да се конкурира по блясък и великолепие с останалите европейски столици. Критични моменти в късната история са началото на XIX  век, когато войските на Наполеонова Франция за кратко окупират града, и Гражданската война от 1936-39 година, когато Мадрид е един от най-пострадалите градове. Режимът на Франко полага специални грижи за столицата, която се индустриализира с бързи темпове и се увеличава в чисто териториален план. Икономическият възход продължава и през следващите десетилетия и Мадрид затвърждава своята репутация на регионален лидер.

Основните забележителности са кралският дворец в бароков стил, изграден на мястото на крепост от Xвек, основната сграда на операта – „Театро Реал”, седалището на националната библиотека на Испания, базиликата в стил барок „Свети Михаил”, катедралата Алмудена в стил готическо възражданеи много други базилики и църкви.

В испанската столица се намират множество музеи, сред които се открояват споменатият „Прадо”. За любителите на класическата зала интерес ще представлява комплексът за симфонична и класическа музика „Аудиторио насионал де мусика”,  седалище на Испанския национален оркестър и мадридския симфоничен оркестър. В града се провеждат различни фестивали, най-вече през лятото, а за почитателите на нощния живот има достатъчно нощни клубове и дискотеки, които често са пълни, тъй като испанците обичат да излизат и да се забавляват с приятели.

Испанската столица е гостоприемна и динамична, предлагаща всичко, от което гостите имат нужда и безспорно е сред тези места, които човек никога не успява да забрави.