Информация

Народна република Китай

Влизане в страната: Необходимa е виза, предварително получена в дипломатическите и консулските представителства на страната в чужбина. Нужен е още валиден задграничен паспорт, попълнен визов формуляр, две снимки, възможно е да се проведе и интервю. От 14 юли 2005 г. българските граждани могат да влизат без виза на териториите на специалните административни райони на Китай – Макао и Хонконг, за срок от 90 дни в рамките на 6 месеца.

Имунизации: не се изискват имунизации, освен при влизане от области с жълта треска. Препоръчва се имунизация против тетанус, дифтерия и полиомиелит, в някои случаи и против холера, енцефалит Б и бяс. В по-южните райони има сезонна опасност от малария.

Мито и валута: При влизане на територията на КНР се попълват специални митнически декларации. Има ограничения за внос на хранителни продукти от месо, както и други лесноразвалящи се храни в нестандартни опаковки. В сила са стриктни мерки срещу вноса на опиати и взривни вещества. Количеството алкохол, което се внася за лична употреба, също се декларира. Всеки чужденец при влизане на територията на Китай следва да декларира притежаваната от него чуждестранна валута, ако тя е на стойност над 5000 щатски долара. Не се допуска в ръчния багаж да има отворени бутилки с безалкохолни напитки, спринцовки или ампули с лекарства. В случай, че се налага по време на пътуване да се инжектира лекарство, е добре да се представи съответен документ с описание на лечението, издаден от компетентно лечебно заведение, с превод на английски език.

Валути и платежни средства:

1 юан (ренминби юан – Y RMB) = 10 дзяо = 100 фъна  

Валута и пътнически чекове могат да се обменят във филиалите на банките или в по-големите хотели. Кредитните карти се приемат в международни хотели и по-големите магазини.

Транспорт: основно превозно средство е железницата. Автобусни линии има между всички по-големи градове. По принцип коли се наемат с шофьор. Международни летища  има в Пекин, Гуанджоу (Кантон) и Шанхай.

Правила за движение по пътищата: на базата на националната книжка се издава местно разрешително.

Най-подходящо време за посещение: пролетта и есента.

При спешни случаи: Полиция – 110., Пожарна служба – 119., Спасителна служба – 120., Номер за спешни случаи в Пекин – 603 1185

Китай е четвъртата по големина страна в света (а ако се включи и Тайван, става трета). Разстоянието между най-северната и най-южната точка е над 4000 км, а от най-източната, до най-западната – 4800 км. На североизток Китай граничи с КНДР, на север – с Русия и Монголия, на югозапад – С Афганистан, Пакистан, Непал, Бутан и Индия, на юг – с Мианмар, Лаос и Виетнам, на запад и северозапад – с Киргизстан, Казахстан и Таджикистан. На изток и югоизток има морски граници с Япония, Филипините, Малайзия, Бруней и Индонезия. Китай има достъп до Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско море. Бреговата ивица на континентален Китай е 18 000 км, а ако се прибавят и бреговете на над 500те острова, които влизат в пределите на страната, тя става над 32 000 км.

Две трети от площта на Китай са по-високи от 1000 м, само около една седма е по-ниска от 500 м надморска височина. Тази територия се разделя от планини.

На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата – Еверест (8848 м).  Планинските райони на Китай могат да бъдат разделени на 5 категории : най-важна е веригата Кунлун и планината Цин Лин, които образуват разделителна линия между Северен и Южен Китай, и едновременно с това са климатична, а преди са били и културна граница. Най-висока е планинската верига на Хималаите и Тайван. Между тези планини има множество плата, падини и равнини.

Повърхността на Китай се спуска от запад на изток стъпаловидно, подобно на огромна стълба, слизаща към морето, оформяйки четири „стъпала”. Най-високото е Тибетското плато, достигащо на височина от 4000 м и обхваща площ от 2,2 млн. кв.км. Следващото „стъпало” се състои от разположени на височина от 1000-2000 м възвишения и падини, като Юннан-Гуйджоуското, Вътрешномонголското плато и Съчуанската падина. Третото „стъпало” стига до крайбрежието и включва долините по средното и долното течение на река Яндзъ. Последното „стъпало” обхваща обширни райони от континенталния шелф и в него се включват Бохайско море, Жълто море, Източнокитайско и Южнокитайско море.

Основен белег на китайската природа северно от планината Цин Лин е льосът, който покрива равнините и хълмистите области с различен по дебелина жълт слой. Ветровете носят ситен пясък от пустинята Гоби  и го навяват в северните провинции. Финият льос, който поема пропуска въздуха и поема много вода, е изключитъелно плодороден.  Хуанхъ (Жълтата река) всяка година носи огромно количество льос. Долините по нейното поречие, както и по поречието на Яндзъ, са най-плодородните региони в Китай.

Китай е разположен в умерения, субтропичния и тропичния климатичен пояс. Голямо значение за клиамтичните промени имат обширната континентална площ, голямата височина на вътрепните райони и крайокеанското положение на Източен Китай. През зимата температурните разлики между Севера и Юга са много силно изразени. Сухите и студени ветрове, които духат от Източен Сибир, достигат до стената на планината Цин Лин. На север температурите са минусови, докато южно от климатичната граница няма студ. През лятото над цялата източна част навлизат топли въздушни маси и падат обилни дъждове. На юг и по крайбрежието редовно преминават тайфуни с много дъжд и голяма разрушителна сила. На север продължителността и количеството на валежите спада значително. В Северен Китай през летните месеци падат около четири пети от годишните валежи. Те намаляват в посока Централна Азия – така Монголското и Тибетското плато се характеризират със сух и студен климат.

Археологически доказателства сочат, че най-ранните жители на територията на Китай са от преди 2 млн до 250 000 години. В пещера близо до Пекин са открити фосили, които са датирани някъде между 300 000 и 550 000 години.

Китайската династическа традиция започва с династията Хиа още от бронзовата ера в провинцията Хенан.

Втората династия, Шанг е населявала поречието на Жълтата река в източен Китай от 18 до 12 в пр.Хр.Те са нападнати от запад от владетелите Зои, който управлявали от 12 до 5 в пр.Хр. По това време съществуват много независими държави, които са в непрекъснат военен конфликт по между си.

Първата обединена Китайска държава е основана през 221 г. пр.н.е от династията Цин, когато княз Джен завладява останалите държави и се нарича Цин Шихуан (Първи император). От основаването на династията Цин „Централната империя” се смята за централизирана единна държава с много добре организирана структура от служители. Император Цин разделя цялата територия на провинции и окръзи. Той уеднаквява мерните единици и тежестите, монетите, ширината между колите и писмеността.

Китайската писменост е една от най-старите и най-добре развити писмености в света. Тя съществува от повече от 5000 години. От общо 60 000 писмени знака за нормалната употреба на езика (като четене на вестници, писане на писма) е достатъчно познаването на 3000 до 5000 знака. За неграмотен се смята този, който ползва по-малко от 500 знака. Китайската писменост всъщност няма азбука. Модерната писменост за думи и понятия се развива от пиктографската писменост. Това и до днес личи в много знаци. Така например знакът за „мъж” е комбинация от знаците за „поле” и „сила”. Знакът за „семейство” е комбинация от знаците за „жена” и „раждам”. Знаковата писменост е единственото средство за комуникация в тази огромна страна. В Китай се говорят няколко диалекта, които се различават толкова много, че разбирането е невъзможно. Писмеността обаче е една и съща и затова е един от най-важните фактори за политическото и културното обединение на Китай. В хода на историята писмеността претърпява няколко реформи и опростявания. През 1979 г. на базата на латинската азбука е въведена официална транскрипция на китайския език – пинин. За електронното обработване на данни тази транскрипция е изключително важна.

Владетелят Цин Шихуан превърнал Китай в могъща империя, но бил много жесток и не показвал никаква милост към враговете си. Той наредил да му бъде построена огромна гробница в старата столица Сиан. За да може да бъде охраняван и след смъртта си, решил да направи войска, която да е вечна – повече от 7000 войници, 600 коня и 125 бойни колесници. Императорът искал мястото да бъде запазено в атйна, затова повечето работници са погребани живи в гробницата. Хилядолетия неговата гробница е останала скрита под земята, докато през 1974 г. няколко селяни я открили, копаейки кладенец.

По време на управлението на Цин Шихуан е започнал строежа на Великата китайска стена, за да служи като защита на империята му от нашествията на хуните. За окончателното й изграждане са били необходими повече от десет години. Дължината й е 6000 км и е направена от пръст и камъни и пръст. Върху стената по цялата й дължина има павиран път, който е толкова широк, че по него могат да минат 5 коня, наредени в редица.

Династията Хан (206 г. пр.н.е – 220 г) е време на културен разцвет, открития и централизиране на държавата. Конфуцианството става национална доктрина. Династията увеличава територията на империята с военни кампании, като достига до Кореа, Виетнам, Монголия и Централна Азия и също така по това време е основан и Пътя на коприната в Азия.

Китайците започват да правят коприна преди около 3500 години. Те пазили тайната й на производство в продължение на 2000 години. Всеки, който бил заловен да изнася коприна или копринени буби извън страната, бил наказван със смърт. Коприната била толкова ценна, че я използвали като средство за заплащане и я разменяли срещу злато и сребро, когато търгували с други страни.

След разпадането на империята Хан, номадски народи от север нахлуват в страната, до момента на ново обединение през 580 г. от династията Суй (581-618).  По време на династиите Танг и Сун, Китай изживява политически, културен и икономически разцвет и достига най-големите си размери. Императорският двор на династията Сун е първото правителство в световната история, което използва пари от хартия. През 10 и 11 в. населението на Китай се нараства два пъти. Това се дължи на увеличаването на земите, където се отглежда ориз в централен и южен Китай и последвалото изобилие на храна. В границите на империята на династията Сун имало близо 100 млн. жители. По пътя на коприната започва оживена търговия. Живописта, танците, поезията и художествените занаяти процъфтяват и придават блясък не само на императорския дворец. Заражда се будизмът, а конфуцианството претърпява ново развитие. Впоследствие бунтове и въстания довеждат до разпадане на империята.

В края на династията Сун, през 1271 г., под ръководството на петия хаган на Монголската Империя Кублай хан, монголците успяват да завладеят Китай (династията Юан). Един селянин, Зу Яндзанг застава начело на въстания на селяните и успява да прогони монголците през 1368 г. , като основава Династията Минг. Столицата на Китай е преместена от Нанжинг в Пекин. Великата стена е укрепена отново, а селското стопанство и търговията преживяват нов възход. През 1644 г. властта е завзета от народа манджу от Манджурия. След продължителен конфликт, в който загиват 25 милиона души, манджурите преминават през стената, завладяват Пекин и създават династията Цин.

Династията Цин е последната династия в Китай, която управлява до 1912 г. През 19 в. Китай се отваря за останалата част от света, и най-вече към Запада. Но заедно с външната търговия и мисионерските вълни, Китай е залят от опиума, произвеждан в Британска Индия.  Стига се до първите конфликти с европейските сили (Опиумната война от 1840-1842 г.) и до въстания срещу императорския двор и властта (Боксьорското въстание от 1900 г.) и в крайна сметка през 1911 г. императорът е свален.

На 1 януари 1912 г. е основана Република Китай. Сун Ятсен е избран за първия президент на републиката. След това страната преминава през ръцете на постоянно сменящи се генерали, чиито воюващи армии опустошават Китай в десетилетията преди Втората Световна война. Чан Кайши в качеството си на най-успешен генерал поема ръководството на Народната партя (Гоминдан) след смъртта на Сун Ятсен. Той става президент и разтрогва съюза с комунистите и ги принуждава да бягат. Червената армия, състояща се от 180 хиляди войници, изминава 12 500 км за 12 месеца. Само 60 000 от тях преживяват този преход. През 1931 г. Япония окупира Манджурия и напредва към Китай. За да й се противопостяви, Чан кайши се съюзява в единен фронт с комунистите в антияпонската война (1937-1945г.), която е част от Втората Световна война. С капитулирането на Япония, Китай печели войната, но страната е икономически срината. Това поражда нова гражданска война между националисти и комунисти. В крайна сметка Чан Кайши и неговото правителство избягват в Тайван.       

На 1 октомври 1949 г. комунистите прокламират Народна република Китай. Начело на Централното народно правителство застава председателят на партията Мао Цзедун. Под негово ръководство се провежда поземлена реформа, тежката промишленост и външната търговия стават държавни и се налага равноправието на жените. През следващите десетилетия политиката се характеризира с конфликтите между Мао и други партийни лидери. За да елиминира вътрешнопартийните си противници, през 1966 г. той задвижва Великата пролетарска културна революция. Изгражда се култ към водача.

След смъртта на Мао Цзедун през 1976г. водещ политик на Китай става Дън Сяопин. За него от особена важност са както модернизирането на икономиката и повишаването на жизнения стандарт, така и запазването властта на комунистическата партия. Чрез реприватизация в аграрния сектор през 1978 г. селското стопанство постига значителен напредък. По-късно са въведени и редица реформи в промишлеността. В момента Китай се смята за най-големия икономически пазар и бъдещ двигател на световната икономика.

Икономиката на Народна република Китай е втората в света най-голяма икономика според брутния вътрешен продукт – над 6,9 млрд. долара според данни от 2007 г. В двата традиционно най-важни сектори – селско стопанство и промишленост са заети над 70% от работна сила в страната и се произвеждат около  60% от брутния вътрешен продукт. Но технологиите, продуктивността и приходите се развиват много по-бързо в промишлеността, отколкото в селското стопанство. То е твърде зависимо от времето и непрекъснато води борба с наводненията и сушата. Използваната земеделска площ е едва 10% от територията на страната. Промишлеността е зависима преди всичко от директивите на правителството. Китай е най-големият производител в света на ориз и един от оснпвните на зърно, царевица, тютюю, соя, фъстъци и памук. Минералните залежи са може би едни от най-големите на планетата, но все още слабо са разкрити. Китай също така е един от най-големите износители в света на електронни уреди. След 70те години започва да се развива бързо туристическия сектор.

През 1979 г. правителството на Китай решава да проведе фундаментални икономически реформи в няколко крайбрежни района. Четири специални икономически зони са създадени през 1980г. – Шендзен, Дзухай, Шантоу и Сямън. По-късно са създадени още такива зони и така възниква крайбрежна ивица с площ от около 320 000 кв.км, обхващаща почти 300 градове и области, отворени за чуждестранни инвестиции. В тези области живеят и работят над 200 млн. души. Целта на тези икономически зони е с помощта на чуждестранен капитал и опит да се изгради промишленост, ориентирана към износ. Чуждият капитал се влага в смесени дружества. Държавата печели от по-добре развитите западни технологии, както и от обучението на китайски работници и мениджъри. В момента правителството се стреми специалните зони да се свържат с вътрешната икономика, като суровините и услугите се доставят предимно от вътрешността на страната. 

Стотици етнически групи са съществували по време на дългата история на Китай. Днес най-големият етнос в Китай са китайците хан. Те съставляват 92%  от населението на страната. Освен тях живеят още 55 официлано признати малцинства. Въпреки че са само 8% от населението на Китай, те са разпределени върху 64% от общата територия, предимно в слабо развитите области на югозапад, запад и северозапад. За самостоятелното управление и развитие на малцинствата са изградени пет автономни района: Вътрешна Монголия, Гуанси-Джуански, Тибет, Нинся-Хуъйски и Синдзян-Уйгурски. Строгата политика за семейно планиране (само едно дете) не е в сила за малцинствата.

С името хан се наричат самите китайци. То идва от едноименната династия (206г пр.н.е – 220г.). Те населяват предимно източната част на страната. Големината на територията и пространствените разлики са знак, че хан не са единен народ. Те се характеризират със значителни регионални различия по отношение на езика, формите на заселване и строеж, облеклото, храната, митовете и легендите. В хода на историята много етнически групи са били приобщени към идентичността на хан или са били асимилирани, понякога дори и насилствено. От друга страна някои етноси пък са повлияли силно върху хан културата, като например манджурското облекло става изключително „модно” в началото на 17 век и заменя традиционното облекло хан.

Разпределението на населението е изключително неравномерно. В равнините и низините са концентрирани над 90% от китайците, докато високите плата и планините на запад са почтио безлюдни. Там населението се сгъстява по течението на реките, както и в оазисите в подножията на планините. 

По-голямата част от езиците, които се говорят в Китай, принадлежат към Чино-Тибетското езиково семейство. Има също така няколко основни диалекта. Най-говоримият от тях е мандаринският (говори се близо от 70% от населението), Ву (шанхайски), Юе (кантонски), мин, ксиан и др.

Класическият китайски език е писменият стандарт в Китай, който позволява писмена комуникация между говорещите различни езици и диалекти. В неговата основа стои мандаринският диалект.

През 1979 г. започва да се прилага изключително строго политиката за едно дете в семейството. Въвеждат се редица постановления за привилегии, валидни и до днес, като здравна помощ и образование, предоставяне на жилища и места в детските градини, данъчни облекчения. Абортът в Китай е легален

Таоизмът е местната китайска най-стара религия, която се концентрира върху пътя, който изминава човека, и истинската природа на вселената. От него призлизат и досега популярните течения като Фен шуй и акупунктурата.

Най-разпространената религия в Китай е будиузмът и Китай е страната с най-много последователи на Буда в света. Много китайци се самоопределят като последователи на Буда и Тао едновременно. Будизмът се заражда в Индия и по време на династията Хан се разпространява в Китай, където е сериозно повлиян от китайските религиозни традиции. От Китай религията се пренася в съседните страни – Корея, Япония и Виетнам.

Изключително силен е култът към предците сред китайците. Неговите корени могат да се открият във философията на Конфуций за морала и обществото. Някои учени считат конфуцианството по-скоро като философско учение, а не религиозно, но една голяма част от населението на Китай са последователи на религиозното течение конфуцианство.Конфуций (551-479г. пр.Хр.) бил китайски чиновник, който се борил срещу ограбването на народа и държавните неуредици. Той разработва етическо учение, което се основава на пет принципа в междучовешките отношения: справедливостта между господар и поданик, почтително отношение между баща и син, разделените задължения между мъжа и жената, уважението на житейския опит между млади и стари, както и приятелската вярност. Освен връзката между приятелите, всички други отношения следват йерархичния ред. Така те се разделят на „висши” и „нисши”, които дължат на по-висшестоящите респект и лоялност. Това учение според Конфуций е свързано с Космоса, а религиозните му черти се придават чрез постене и молитви. През XIIв. Се развива неоконфуцианството, което разширява учението до обширна естествена и социална философия.

Културното наследство на Китай е изключително богато  и древно. Повечето свързват културата на страната с големите китайски открития, които завинаги променят света. Парчета коприна доказват, че още през третото хилядолетие пр.Хр. се е знаело как коприненият конец да се отмотае от пашкула. От II и I хилядолетие пр.Хр. са познати различно тъкани коприни. Отглеждането на копринената буба и тъкането на коприна са били задължение на жените. Коприната е един от най-важните продукти на Китай, който бил търгуван до Русия и бреговете на Средиземно море дълго преди да бъде открит така нар. Път на коприната. Още през 200 г. пр.Хр. се произвеждала хартия от лико, но китайски източници споменават 105г. като годината, в която хартията измества като материал за писане дървените дъски, камъните, костите или черупките на костенурки. През VII в. е открит печатът от дървени дъски; от 868 г. е най-старата печатна книга в света. В цялата империя се създават печатници, държавни и частни библиотеки. Печатът с подвижни букви е открит от Би Шенг. За целта той прави повече от 1000 писмени знака от глина. В търсене на средство за вечно здраве и безсмъртие алхимиците експериментират с най-различни минерали и през VIII-IX в. откриват барута. Бил употребяван главно за направата на фойерверки, но също така и за бойни действия. Войниците го възпламенявали и шумната експлозия всявала ужас у неприятеля. Счита се, че китайски също така са и първите ракети, с които подпалвали вражеските лагери. По същото време се разработва и компасът, който улеснява плаването на императорската флота.