Информация

Федеративна република Бразилия

 

Влизане в страната: Необходими са задграничен паспорт с валидност най-малко 6 месеца от датата на влизане, самолетен билет за връщане и финансови средства за пребиваване. Българските граждани могат да влизат, преминават транзитно или да пребивават на територията на страната без виза за срок от 90 дни, който може да бъде продължен до 180 дни в рамките на една година от деня на първото влизане.

 

Имунизации: За повечето бразилски щати е препоръчително ваксинирането срещу жълта треска. За зоните в близост до Амазония е добре да се спазва антималарийна профилактика, както и други превантивни мерки, свързани с тропични и субтропични заболявания като тиф, тетанус и хепатит

 

Мито и валута: не се декларират и не подлежат на обмитяване вещи и принадлежности за лична употреба, както и ограничени количества цигари, тютюн, алкохол и подаръци на стойност до 500 щатски доалра. Забранени за внос са месо и животински продукти. Вносът и износът на местна и чуждестранна валута е неограничен, но износът не трябва да надвишава декларирания внос.

 

Валути и платежни средства:

1 реал (RD)  = 100 сентавос  

Има банкомати. Пътническите чекове се обменят в банки и бюра. Общоприетите кредитни карти се приемат в по-големите хотели, ресторанти и  магазини.

 

Транспорт: автобусната мрежа е много добре развита. В Амазония има корабни връзки. Вътрешните полети са подходящи за по-големи разстояния.  Международни летища има в Рио де Жанейро, Сао Паулу, Порту Сегуру, Салвадор, Ресифе, Натал и Форталеза.

 

Правила за движение по пътищата: изисква се международна шофьорска книжка. При пътуване със собствен автомобил се изисква карнет. Задължителна е застраховката „Гражданска отговорност”.  Максимална скорост в населени места е 30 км/ч., а извън тях – 40-60 км/ч., по магистралите – 80 км/ч.  

 

Най-подходящо време за посещение: от май до септември

 

При спешни случаи:  Полиция – 190., Пожарна служба – 193., Спасителна служба – 192.

 

---

Бразилия е петата по големина страна в света, след Русия, Канада, САЩ и Китай и петата по брой население. Тя заема почти половината от територията на Южна Америка и граничи с всички страни на континента, с изключение на Еквадор и Чили. На изток страната достига до Атлантическия океан, като крайбрежната й ивица е дълга почти 7 500км. Към територията на Бразилия спадат и много островни групи.

 

Бразилия се простира от двете страни на екватора и дори преминава южния тропик, като навлиза далече в средните ширини. По-голямата част от страната е равнинна, разположена между 200 и 800 м надморска височина. На север Бразилия има част от Гвианското плато, където се намира и най-високият връх на територията й – връх Неблина (3014м). На юг се простира низината на Амазонка. В този район, достигащ на запад до Андите, се намира най-голямата цялостна горска област в света.  В Амазонка, най-пълноводната река в света и втора по дължина в света след Нил (около 6400 км), се оттичат около две пети от водите на Южна Америка. На югоизток низината на Амазония постепенно преминава в Бразилската планинска земя, или Бразилско плато. Най-високата част на платото се намира в близост до крайбрежието – връх Бандейра (2890 м). Склоновете на платото се спускат стръмно към брега на Атлантическия океан, но на места се образуват заливи, където са се настанили едни от най-големите градове в страната. Платото се пресича и от други големи реки, като река Парана и основният й приток – река Игуасу, където се намират и впечатляващите водопади Игуасу.

 

Областта на Амазония обхваща близо 40% от площта на Южна Америка, или общо 6 млн.кв.км. Най-голямата част – почти 4 млн. кв.км се намира на бразилска територия. Низината на Амазония се простира от Андите на запад до Атлантическия океан на изток и от Гвианското плато на север до Бразилското плато на юг. От двете страни на реката, се намира най-голямата горска област в света. Гъстите многоетажни тропически гори имат решаващо значение за климата на земята. Амазония е най-важният производител на кислород на земята. Заради изсичане и пожари, площта им в последните десетилетие драстично намалява. Това води до катастрофални последици за живеещото в тропическите гори индианско население, както и за растителния и животинския свят на тази уникална екосистема. Освен това обширните загуби на гори са съществен фактор за засилващото се глобално затопляне на атмосферата.

 

Преобладаващата част от страната се намира между двата тропика. Климатът е от екваториален с равномерно разпределение на валежите до субекваториален и тропичен с добре изразени дъждовни периоди. Само в най-южните части климатът е субтропичен. Екваториалният климат е характерен за по-голямата част от северната част на Бразилия. Тук няма истински сух сезон, а по-скоро отклонения през този период, когато падат повечето дъждове. Средните температури са около 27 градуса, като температурната амплитуда е  по-голяма между деня и нощта, отколкото между сезоните. Дори през най-студените месеци, средната температура в Бразилия е над 18 градуса. В крайбрежните райони край Рио де Жанейро през януари температурата е около 28, а през юли – около 20 градуса. В низината на Амазонка целогодишно е около 26 градуса, а валежите – между 2000 и 3000 мм през всичките сезони. По крайбрежието валежите могат да надхвърлят и 4000 мм.

 

Огромната територия на Бразилия предразполага към много и различни екосистеми, като амазонските тропични гори, които са признати като местността с най-голямо биологично разнообразие в света. В тропическите гори на Амазония виреят около 20% от всички растителни видове на земята. Особено характерни са орхидеите и бегониите, както и лилиите, чийто диаметър може да надвиши 2м.

 

В растителния свят доминира многообразие от дървесни видове, разпространени са папратите, бамбукът и лианите. В източните сухи области се срещат предимно различни видове храсти, а на североизток виреят приспособени кум полупустинни условия на живот различни видове кактуси.

 

Климатът предлага идеални условия за живот на много влечуги-змии, крокодили, каймани и гущери. Птичият свят е изключително пъстър. Най-яркият му представител е папагалът, въплъщението на тропическата птица. Представители на бозайниците са ягуарът, пумата, оцелотът, мравоядът, торбестите животни, маймуните и ленивците.

 

Тъй като гъстите тропически гори все още не са изследвани основно, учените предполагат, че броят на биологичните видове в растителния и животинския свят могат да достигнат до 2 милиона.

 

В днешните граници на Бразилия, повечето местни племена, които са населявали тези територии до около 1500 г., се счита, че произлизат от първата миграционна вълна от Северна Азия, като са преминали Беринговия проток в края на ледниковия период, около 9000 г.пр.н.е. До пристигането на европейците, земите са населявани от около 2000 племена и народи, с население от около 3 млн. През 2007 г. проучване на Националната Фондация на Индианците посочва, че в страната има 67 различни племена, които до този момент нямат контакт с останалия свят. До стъпването на португалците на бразилска земя, американските индианци са били предимно номади, които живеели по крайбрежието и по бреговете на големите реки. Те строели колиби, покрити с листа и се прехранвали с лов и събиране на растения. Първоначално европейците видели местните като благородни диваци, непрекъснато воюващи помежду си и занимаващи се с канибализъм. Заради „бразилското дърво” с неговата ценна червена боя, скоро португалците се убедили, че трябва да „цивилизоват” индианските племена.  

 

Повратна точка в историята на Бразилия е интересът на европейските сили към Южна Америка. С договора от Тордесиляс през 1494 г. Испания и Португалия разпределят владенията в Новия свят. Познатите и още неоткрити територии източно от една определена линия са дадени на Португалия, западните – на Испания. По този начин по-голямата част от днешната територия попада под влиянието на Португалия. На 22 април 1500 г. Педру Алвареш Кабрал достига южноамериканския атлантически бряг и завладява територията в полза на португалската корона. Започва интензивното отглеждане на захарна тръстика и за тази цел са доведени роби от Африка. Захарта става най-важният бразилски колониален продукт до началото на 18ти век. През 1549 г. е основана колониалната столица Салвадор в Залива на всички светци на север, а през 1567 г. е основан и градът на Януарската река – Рио де Жанейро на юг.

 

През 1808 г. португалският двор, под заплахата на Наполеоновата армия, бяга в Бразилия и се установяват в Рио де Жанейро, като по точи начин става седалище на Португалската Империя от 1808 до 1815 г. През 1815 г. крал Жуау VI провъзгласява Обединеното кралство на Португалия, Бразилия и Алгарве. За да спаси разпадането на монархията, през 1821 г. той се завръща в Лисабон и назначава сина си Педро за нов регент. Обявява Бразилия за независима през 1822 г. и се провъзгласява за крал под името Педро I. Впоследствие икономическият акцент се измества от захарната тръстика на север към отглеждането на кафе на юг.

 

През 1888 г. след масивен вътрешнополитически натиск, робството е отменено. Така Бразилия е последната страна в Америка, която отхвърля робските принципи. Анти-монархическите настроения в крайна сметка довеждат до премахване на монархията и провъзгласяване на републиката през 1889 г. 

 

Световната икономическа криза през 1930 г. засяга тежко икономиката на страната и най-вече износа на кафе, захарна тръстика и каучук. Гетулиу Дорнелас Вергас се възползва от ситуацията и успява да завземе властта през същата година. Той централизира управлението, забранява съществуването на партиите и управлява до 1945 г. с диктаторски пълномощия. Огромното недоволство от авторитарното му управление го сваля от власт през 1945 г. Неговият наследник Дутра създава нова конституция, изградена на демократични принципи, и през 1951 г. Вергас отново идва на власт, този път легално. Твърде големият външен дълг повишава политическия натиск. В крайна сметка и армията му обръща гръб и тогава Вергас се самоубива.

На последвалите президентски избори печели Жуселину Кубичек, който се стреми да децентрализира властта. В резултат на това възниква новата столица на страната – Бразилия, като символ на прогреса. През 1964 г. след множество социални реформи, тогавашният президент е принуден да подаде оставка. Така започва военна диктатура, продължила 21 години, която се характеризира с потъпкване на човешките права и съсипваща финансова политика. Диктатурата пада през 1985 г. , а през 1993 г. на всенароден референдум народът избира демокрацията под формата на президентска република.  

 

В момента Федеративна Република Бразилия се състои от 26 щати и се управлява спрямо конституцията от 1988 г.

 

Бразилия е икономически най-значимата страна в Южна Америка. Силата на нейната икономика се определя като десета в света. Тя е един от най-важните производители на хранителни стоки в света и разполага с огромни ресурси и суровини. Бившата аграрна страна отбелязва бърз индустриален растеж и развива модерна национална икономика.

 

В момента износът на Бразилия изживява невероятен ръст, създавайки ново поколение на индустриалци. Основните експортни продукти са  самолетостроене, кафе, автомобили, желязна руда, портокалов сок, стомана, етанол, текстил, обувки, царевица и електрически уреди. Най-големият инвеститорски бум е на път да се реализира – през 2007 г. Бразилия започва четиригодишен план на модернизация на пътната мрежа, пристанища и електростанции. За целта ще бъде инвестирана сума от 300 млрд. долара.

 

Въпреки че само 8% от земята се използва за селскостопански цели, аграрният сектор е един от най-важните икономически фактори в страната. Най-значимите аграрни област се намират по крайбрежието на юг и североизток. Бразилия е най-големият производител на кафе и захарна тръстика в света. Заради климатичните особености в някои части на страната са възможни няколко реколти годишно. Като вторични продукти се добиват каучук, смоли и растителни вещества за медицински цели. Бразилия разполага и с огромни залежи на желязна, калаена, уранова и манганова руда, както и на въглища, нефт, злато и диаманти. През 70 те години тази част от промишлеността се развива много бързо. Въпреки това и сега големи залежи от злато остават неразкрити в недостъпните райони на тропическите гори. Производствен център от първостепенна важност е метрополисът Сао Паулу, където е концентрирана около една трета от промишлеността.

 

Важен обществено-политически фактор в Бразилия е начинът на разпределение на земята. В малко страни по света тя е разпределена така неравномерно, както в тази южноамериканска държава. Причините затова се крият още в колониалната епоха. След като португалците завладяват тази територия, се развива феодална система с едро земевладение, от една страна, и дребни собственици – от друга. Опитите за подобряване на системата се провалят дори и днес.

 

Бразилското население е съставено от много расови и етнически групи. Почти 50% от бразилците  се самоопределят като бели, или близо 93 милиона. Те са предимно с португалски, испански или италиански произход. Една трета от жителите са мулати (метиси) и мелези между чернокожи и индианци, или 79 милиона. А около 7% са чернокожите. В началото на колонизацията на територията на днешна Бразилия  са живеели около 5 млн. индианци, днес те са само около 200 000.

 

Населението е разпределено много неравномерно. Над 80% от бразилците живеят в градовете. Процентът на белите е много висок на юг, а много чернокожи живеят на изток и североизток, почти всички индианци са в низината на Амазонка. В някои области на Амазония, населението живее така, както преди идването на европейците. Много от местните никога не са имали контакт с бели.

 

Официалният език е португалският. Въпреки това бразилците и португалците се разбират трудно, тъй като южноамериканският вариант има многобройни думи и изрази от африкански диалекти и индиански езици.

 

Бразилия е най-голямата католическа нация в света. Поради развитието на многопосочни традиции и форми на живот чрез смесването на различни етноси християнската вяра се смесва с религиозните представи на други групи. Много чернокожи практикуват също и афробразилските обреди на предците си.

 

В културата също продължават да живеят индиански и африкански традиции. Тя също така е повлияна исторически от традициите на европейци, африкански и индиански вярвания. За типично бразилска се смята самбата. Груповият танц се развива от стари африкански танци и се превръща в отражение на мултикултурно общество.

 

Един символите на Бразилия е градът Рио де Жанейро. Името си той получава от реката, на която е построен – Януарската река. Рио е градът на многообразието. Величествените сгради от колониалната епоха контрастират с модерните гиганти, широките булеварди с тесните улички, мизерните квартали с луксозните хотели. Над града се издига хълмът Захарната буца, за който има много легенди и митове. Захарната буца е висок 394 м и се намира в залива Гуанабара. Рио е благословен и с дълги плажни ивици. Най-известни са плажовете Копакабана и Ипанема. Тук цари живот по всяко време на деня и нощта. Тук се провежда и най-известният празник в света – Карнавала в Рио. Екстравагантният празник продължава официално четири дни и пет нощи и завършва на първия ден от постите. Но празничното настроение завладява града седмици преди това, докато тече подготовката за най-големия купон в света. Учениците от легендарните школи по самба на Рио репетират танците си по плажовете, костюмите се изработват с изключителна фантазия, градът се украсява с особено старание. Кулминацията е състезанието на школите по самба, което се провежда от 1984 г. насам на карнавалния стадион Самбодром.

 

Естествено най-голямата забележителност на града е едно от новите седем чудеса на света – Статуята на Христос, който с разперени ръце гледа към Рио де Жанейро. Завършена през 1931 г., тя е висока 38 м и е изградена от желязобетон и облицована с несмлян талк, устойчив на въздействието на климата. Статуята е разположена на високия 710 м хълм Корковаду в предградията на града. Изваяна е от полско-френския скулптор Пол Ландовски, тежи на 1000 т. Изградена е на части във Франция, които са докарани с кораб в Бразилия.