Информация

Република Албания

Влизане в страната: Необходим ви е валиден задграничен паспорт и 10 евро такса за граничния пропускателен пункт. За по-продължителен престой в страната ви е необходимо разрешително.

Имунизации: няма. Препоръчителна е ваксина против хепатит А, детски паралич, тетанус и дифтерия.

Мито и валута: Лични вещи и ограничени количества алкохол, цигари и парфюми се внасят без мито. Ценните предмети е препоръчително да се декларират. Валута до 10 000 щатски долара се внася и изнася без мито. Вносът и износът на местна валута е забранен. При внос и износ на техника трябва да се предостави документ за собственост.

Валута и платежни средства:

1 лек = 100 киндарки

Валута се обменя в банките. Кредитни карти се приемат в банките и по-големите хотели.

Транспорт: Пътната мрежа не е добре изградена. Повечето пътища са в лошо състояние. С влак може да се стигне само до някои градове в северната част на страната. С автобус може да стигнете почти навсякъде. Редовен ферибот има в Дуръс. Международното летище е в Тирана.

Правила за движение по пътищата: Ако сте с личен автомобил ви е необходима международна шофьорска книжка и международно разрешение. Зелената застрахователна карта е задължителна. Допустимата максимална скорост за населени места е 40 км/ч, а за извън населени места – 80 км/ч.

Най-подходящо време за посещение: от май до октомври.

При спешни случаи: Полиция - 19, Спасителна служба  - 18

Посолство на Република Албания

Адрес на посолството на Република Албания
гр. София, ул. Кракра 10
тел.: (02) 943 3857
факс (02) 943 3069

Албания се намира в Югоизточна Европа. Тя е една от най-малките страни в Европа. Граничи с Черна гора на северозапад, Косово на североизток, Македония на изток и Гърция на юг и югоизток. Западното й крайбрежие опира в Адриатическо море, а югозападното – в Йонийско.  Около 70% от територията й се състои от скалисти планини, на някои места абсолютно непроходими. Най-високата планина е Кораб, разположена в местността Дибра. Трите най-големи и дълбоки тектонични езера на Балканския полуостров се намират на територията на страната. Езерото Шкодер е разположено на северозапад, като площта му варира от 370 до 530 кв.км и една голяма част преминава в съседна Черна гора. Охридското езеро се поделя между Албания и Македония. Неговата дълбочина е 289 м и заради природната му иникалност и историческа ценност се намира под защитата на ЮНЕСКО. Почти една трета от територията на страната е заета от гори, известни с богатата си флора и фауна.

Климатът на Албания е типично средиземноморски, особено по крайбрежните низини. Тук летата са сухи и топли, а зимите – меки и влажни. В по-високите места през зимните месеци падат обилни снего валежи.

Първите сведения за населване на днешна Албания датират още от античността. Това са племената на илирите, които са с индо-европейски произход. В началото на 8 век пр.н.е. по гърците основават свои колонии по илирийските брегове. По-късно те стават част от Римската империя, а когато тя се разпада, Албания преминава към Византия. Тя остава под византийско управление до 14ти век, когато отоманските турци започват да навлизат в имперските владения. През 1453 година  Константинопол е превзет, и само няколко години по-късно почти  всички византийски територии принадлежат на Oтоманската империя. Борбата на албанците срещу османците е оглавена от княз Георги Кастриоти, известен под името Скендерберг, след чиято смърт, Албания попада под Османско владичество за 400 години. През този период по-голямата част от населението е ислямизирано. На 28 ноември 1912 година страната се озвобождава от османското робство и е обявена за независима. След период на нестабилност по време на Първата световна война, 1920 година тя става република. Страната е призната и е приета в Обществото на народите. По време на Втората световна война, 1939 година италиански войски икупират територията й и Мусолини провъзгласява италианския крал Виктор Емануил III за крал на Албания. Съпротивителната борба срещу окупаторите е проведена под ръководството на Работническата комунистическа партия и нейния лидер Енвер Ходжа. През януари 1946 година страната е обявена за Народна република Албания с начело с министър-председателя Енвер Ходжа.  Тя получава мощна икономическа подкрепа от СССР, която е прекратена след смъртта на Сталин и страната изпада в трудна ситуация. Тя избира политика на самоизолация. Демократичните процеси, разлюляли Източна Европа, не остават незасегната и Албания. Приета е нова конституция и се провеждат свободни избори.  

Албания е бедна страна, според европейските стандарти. Брутният й вътрешен продукт се равнява едва на 25% от средния за Европа. Страната изпитва сериозен недостиг на електроенергия, а инфраструктурата е в изключително лошо състояние. Много от предприятията разполагат само с остарели съоръжения и машини. Страната има запаси от нефт и природен газ, но те почти не са разработени. Все още селското стопанство е най-значимият сектор в икономиката. В него са заети около 58% от населението. В Албания се отглеждат плодове, зеленчуци, тютюн, памук и селскостопански продукти.

Населението е почти еднородно – 98% са албанци, останалите малки етноси са предимно от българи, гърци, роми и македонци. Повече от две трети от тях са мюсюлмани, а останалите 30% изповядват християнската религия.